Апостил
Апостилът (на френски: apostille) е специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Той удостоверява истинността на подписите и печатите и има точно определени реквизити за всички страни, подписали Хагската конвенция. България е една от тези страни. Документите, заверени с апостил, се освобождават от всякаква друга легализация в тези държави.
Задължителни реквизити на апостила са:
име на държавата, издаваща апостила; имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила; длъжност на лицата, подписали документа; наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила; наименование на града, в който е поставен апостилът; дата на поставяне на апостила; име на органа, който поставя апостила; номер на апостила; печат на учреждението, поставило апостила; подпис на длъжностното лице, поставило апостила.
Апостили на български документи се поставят от Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Националния център за информация и документация и Областните общинските администрации в Република България (в зависимост от вида на документа). Апостил не е необходим, когато България има сключен договор за правна помощ със съответната държава. В този случай документът трябва да се преведе и преводът да бъде заверен.
Легализация на чуждестранни документи
За да бъдат валидни в България документите, издадени от друга държава, която е страна по Хагската конвенция, трябва да имат поставен апостил. Ако България има двустранен договор за правна помощ със съответната държава, в който е предвидено освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, достатъчно е те да се преведат на български език и да се завери нотариално подписът на преводача. За чуждестранен документ, преведен на български език и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документ по чл. 18, ал. 2.